Ако се бях родила в друго време, в друга държава, вероятно с моя свръхчувствителен нос щях да направя кариера. Спомням си един френски филм, в който Люи дьо Фюнес чудесно превъплати на екрана човек с подобни способности. Тоя дар божи си го имам от малка. Само като минех по улицата Прочетете повече
Лястовичка лекокрила Под стреха гнездо е свила Вее топлият южняк Китна пролет иде пак Теменужка срамежлива Със листенца тъй-красиви Пръска нежен аромат Китна пролет иде пак! Пеперуди и мушици Над зелените тревици Пак прелитет на рояк Китна пролет иде пак! А дечицата засмени С пъстри дрешки пременени Почват весела игра Прочетете повече
Ще се опитам да направя една кратка съпоставка на построеното за 35 години след 9 септември 1944 година и за 35 години „ демокрация” след 10 ноември 1989 год. в моето с. Лехчево, обл. Монтана Към края на 1946 година селото ни има около 6 хиляди жители. Към края на Прочетете повече
Написах тези разкази в памет на баща ми, на майка ми и на всички останали близки, които не са вече между нас. Нека споменът за тях остане жив. Нека децата и внуците ни знаят и помнят своя род и своите предци, такива, каквито са били в действителност. Баща ми Прочетете повече
Така на галено виках на майка ви. Кръстена е на прадедо си Петър, който е дал името и на фамилията Петровци. Сестрата на баща й Вачо също се е казвала Петра / леля Пеша/, както се обръщахме към нея.. В предишните разкази много неща съм описал за нашето семейство, Прочетете повече
Живял съм и при оная и при тая власт, с политика не съм се занимавал. Нито в партии съм членувал. Майка ви едно време я приеха за член на БКП, като дъщеря на активен борец, но отпадна още на втората година заради неплатен членски внос. Само на ОФ се пишех Прочетете повече
През моя живот много кметове са се сменили. Още от освобождението от турско робство и вече повече от сто години нашето село е община. Най-дълго в село кметува Александра Терзийска. Тя не беше кой знае колко образована- завършила спортна школа в гр. Пловдив. Преди да стане кметица, беше учителка в Прочетете повече
Баджанака Алекси, който водеше доведената сестра на майка ви – Надежда, беше бръснар в съседното село Громшин. Неговата орисия е твърде интересна. Той е имал още двама братя и са родом от балканско село, май Гушанци се казваше. Твърде бедни били родителите им, не можели да смогват да изхранват челядта Прочетете повече
Както споменах в началото, много години подред зимно време вадех камъни. Оттатък Огоста на няколко места имаше каменни кариери.- у Шиешката падина, у Левканското, доле поди Дръндаровия геран. Извадените камъни ги правехме на кубици и хората си купуваха да си зидат темелите на новите къщи. Тогава много се строеше- че Прочетете повече
Брад’чед, къф тоо смех? Абе, кажете защо се смеете, бе? Да не съм трътнал нещо? Седиме под беседката у дома. Аз, дъщерите ми и внуците. Всички се превиват от смях, а аз все още не разбирам защо. А причината била, че сложили на масата касетофон и ме записват какво говоря. Прочетете повече