… Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си?

Ако се бях родила в друго време, в друга държава, вероятно с моя свръхчувствителен нос щях да направя кариера. Спомням си един френски филм, в който Люи дьо Фюнес чудесно превъплати на екрана човек с подобни способности.

Тоя дар божи си го имам от малка. Само като минех по улицата можех безпогрешно да отгатна в коя къща какво се готви за обяд.По-късно, когато започнах работа като зооинженер не ми беше нужно да аутопсирам умрелите пилета за да разбера от какво са болни. Още щом влезех в помещението по миризмата познавах здрави ли са или болни и то точно от каква болест. Не веднъж съм предотвратявала пожари в съседите, че и у дома само по лекия мирис на дим. Дори да спя, необичайната миризма ме събужда и все не мога да се начудя как умират хора задушили се от горящи през зимата печки.

Господ ли, природа ли е дала възможност на животинския свят да се ориентира със слух, зрение, вкус и обоняние. В различните видове животни тези качества се развиват в различна степен. Ако котката, например, вижда чудесно и през нощта, то кокошката не вижда нищо дори в здрач. Китовете и делфините чуват от десетки километри, а прилепите чуват звукове, които човешкото ухо изобщо не е пригодено да долови.

Но моята мисъл е за обонянието. Човешкият нос е далеч по-нищожен от този на акулата или на кучето, както и на много други представители на животинския свят.

Много пъти съм се питала защо това е така ? Накрая стигам до филосовско заключение- ако ние , хората, имахме по-силно обоняние, не бихме могли да се понасяме. Защото както всяко цвете, всяка тревичка, така и всяко същество-живо или неживо, си има своя си специфична миризма.

Имаме си я и ние, хората. На едно мирише малкото дете, на друго младият човек и съвсем на друго-старецът. Всеки човешки индивид си има индивидуална миризма.

Ето например в моето семейство има трима мъже- съпругът ми, синът ми и зет ми. След къпане всички си хвърлят бельото на едно място. Преди пране за да го сортирам, просто го подушвам и вече с точност знам коя дреха чия е. Даже понякога ми се струва ,че по различен начин миришат добрите и лошите хора.

Всички тези уводни размишления ми бяха необходими за основната цел на моето писание, а именно ИМА ЛИ РАЗЛИКА В МИРИЗМАТА, КОЯТО ИЗЛЪЧВАТ ОТДЕЛНИТЕ НАРОДИ, НАЦИИ, ЕТНОСИ, ОБЩНОСТИ?

От моя скромен опит, развиван целенасочено толкова години, със сигурност мога да твърдя, че ИМА РАЗЛИКА И ТО ГОЛЯМА!

Народите в света се делят на няколко раси- бяла, черна, жълта, червена. Това деление е станало по цвета на очите, на косите, на кожата. По майчин език пък се определят етносите. И никой човек не се е обидил от това, защото той си носи произхода с идването си на бял свят.

Как пък никой учен до сега не се сети да прибави към тези белези и миризмата. А тя е толкова отличителна черта !

Преди известно време четох някаква статия от известен български учен, който се опитваше да докаже, че ние, българите, сме от тюркски произход- позоваваше се човекът най-вече на речта- много наши думи от време оно имали общ корен с думи на някои от тюркските племена и народи.

Моят НОС , обаче, казва на този учен, че има много здраве от арменския поп.

Ще перефразирам въпроса “С какво пере Европа” на “на какво мирише българинът?”

Като отчетем индивидуалните отклонения, свързани с възраст, здраве и хигиена и направим обобщен анализ, можем да кажем с малко съжаление, че БЪЛГАРИНЪТ НЕ УХАЕ. От него се отделя една леко възкисела, лееко тръпчива миризма, но в никой случай не неприятна. И да съм по-ясна ще правя сравненията си със цветя или други ухаещи треви, плодове, дървета.

По моята система българинът попада в графата –СИТЕН ЛЕТЕН КАРАМФИЛ. На някой тази миризма е твърде приятна, но на други- не.

Спомням си веднъж бяхме на екскурзия в Германия. Пред цялата наша група преводачът- германец, по повод на това, че търсихме адреса на българка, омъжена за немец, възкликна чистосърдечно: “Мога да си обясня немец да се ожени за полякиня, за рускиня, но не мога да си обясня как може да се ожени за българка.” Няколко дена това негово изявление не ми даваше мира и накрая го попитах. Верен на бруталната си откровеност, той сподели, че не може да си представи, как тия двамата си лягат заедно всяка нощ, защото ВИЕ, БЪЛГАРИТЕ МИРИШЕТЕ РАЗЛИЧНО ОТ НАС. По това време бях още студентка и този разговор провокира в мен желанието да се потрудя да установя повече факти по този въпрос.

А как миришат немците? Накъдето и да се обърнеш в Германия ще видиш само чистота. Имаш чувството, че всяка германка току що е излязла от банята и от гладачницата. Ако пък видиш младите германки с какво настървение жулят с кесе половите си органи всяка сутрин и вечер! Те миришат на чисто и на студено- бих ги сравнила с КОКИЧЕ В ЗИМЕН ДЕН, преди да го е припекло слънцето. НИЕ НЕ СМЕ НЕМЦИ!

Приятна е миризмата на РУСНАЦИТЕ. Необяснимо ми е защо рускините се клепят обилно с кремове, пудри, парфюми. На тях това не им е нужно. Те ухаят на сено, на смола, на елшак .НИЕ НЕ СМЕ РУСНАЦИ, макар да се пишеме роднини.

ТУРЦИТЕ – С притеснение ще го кажа, но те миришат особено. И много по-различно от нас. Като ученичка в гимназията живеех на квартира в турско семейство. Аз- бедно, пък и едва ли толкова чисто момиче, като се има в предвид, че на баня ходехме по това време само веднъж седмично, се научих на ред и чистота именно от хазайката ми – туркиня. Тя беше изрядна чистофайница. Но когато в неделя се излежавах по-до късно, а тя изгонваше децата си от спалнята за да чисти, те по ризки се мушваха в моето легло. И веднага ме блъскаше в носа една миризма на горчиво, лютиво, с метален оттенък. А в системата на цветята- букет от ГЕРГИНА и стръкче пелин. Обяснявах си го най-вече с това, че хазяина Мастък /Мустафа/ пушеше непрекъснато, даже и в спалнята…. Макар да сме живяли векове заедно- НИЕ НЕ СМЕ ТУРЦИ. Негласната забрана за смесени бракове не е допуснала никакво омешване на миризмите.

На какво миришат ЦИГАНИТЕ? Е, с тях съм работила толкова време,че грешка не мога да допусна. Колкото и да са чисти, колкото и да са пременени, в тях винаги долавяш нещо от иначе нежната и приятна наглед, / но само наглед/ билка, наречена СЕДЕФЧЕ.

Грешна е мисълта, че колкото по на юг живеят хората, толкова по-лошо миришат. Арабите, например никак не миришат на лошо. Дали за това, че тяхна е родината на благовонията и с течение на вековете тези благовония са се пропили в клетките им, но аз бих ги сравнила с РОЗА, но не силно миришещите, а тези- слабо ухаещите рози. Затова и не се учудвам на статистиката, която изнася факти колко български проститутки спят с араби.

НЕГРИТЕ за голямо учудване, даже и тези, дето им викат калайдисани, отделят една миризма на МУСКУС, на ПРЕГОРЯЛО КАФЕ, но в никакъв случай не може да се нарече неприятна.

Пословична е японската чистота. Традицията там е да спят по подовете и никога не влизат в къщата с обувки. Макар да са много близки / поне за нашите представи/ с китайците, миризмата им съвсем не е еднаква. Ако китайката можеш да сравниш със сладникавия мирис на ЖАСМИНА, то за японката към стръкчето жасмин можеш да прибавиш и няколко листенца ВРАТИГА.

Мога да различа миризмата на ФРАНЦУЗИ от тази на ИСПАНЦИ така както различавам ХРИЗАНТЕМА от БАДЕМА.

Финландците например не можеш да усетиш на какво точно миришат, толкова е слаба миризмата им. На ЕДЕЛВАЙС ли , на какво ли!

Но най-хубаво на света ухаят кои мислите? КУБИНЦИТЕ! Разговаряла съм по този въпрос с доста мои познати , живяли дълго в Куба и по този въпрос всичките са единодушни. И ми дават следния пример: Ако в един трамвай наблъскаш 50 кубинци и един българин, то миризмата на последния непременно ще се усети. При това имаш чувството, че кубинците не употребяват нито парфюми, нито силно ухаещи сапуни, а миришат божествено. Този хибрид от бели, черни, матови и какви ли още не хора е постигнал това благодарение вероятно на традиционното изискване за ЧИСТОТА.

В порядъка на тези мои умозаключения ми идва и въпроса- българи ли са МАКЕДОНЦИТЕ, гърци ли са , сърби ли са? Според мен те са си един самостоятелен етнос и колкото и да се опитваме да ги правиме българи, колкото и те да се гърчеят или сърбеят, са си македонци. Като ученичка бяхме на лагер с 5 деца гърчета. Хрисула , Попи, Щъргине, Христос и Махмаруди. Те почти не се отделяха от “кака” и забелязах, че макар и различно, но не миришат по-лошо от нас. А МАКЕДОНЦИТЕ ? Живеех в София на квартира в македонско семейство. Учени хора, чисти хора. Те също имаха деца доста по-малки от мен. И ….миришеха различно! Имаше нещо общо с нашия карамфил, но доста по-наситена и по-тежка миризма!

В тази връзка –ТУРЦИ ЛИ СА ПОМАЦИТЕ ? Моят нос казва категорично НЕ. Те са чисти българи, по-чисти от самите нас.Животът им в прекрасната планинска природа им е предал още по приятна миризма.

Това ЕСЕ написах с желанието да изясня някои неща относно твърденията на редица учени, че ние, БЪЛГАРИТЕ СМЕ ОТ ТЮРКСКИ ПРОИЗХОД. Макар в мнозинството си да сме по-тъмнокоси от славянските народи, то в никой случай не сме от тюркски произход според моята класификация.

А какви сме точно, откъде сме дошли и какъв е нашият произход вероятно ще може да се докаже с ДНК анализи, което ще е задача за БЪДЕЩЕТО.

Морава Борисова Иванова