Размисли на една стара селянка

Ще се опитам да направя една кратка съпоставка на построеното за 35 години след 9 септември 1944 година и за 35 години „ демокрация” след 10 ноември 1989 год. в моето с. Лехчево, обл. Монтана

Към края на 1946 година селото ни има около 6 хиляди жители.

Към края на 2024 година жителите са около 1630.

През 1949 година цялото село е електрифицирано- във всичките над 1300 къщи има ток и улично осветление.

През 1950 година се масовизира ТКЗС

1958 година приключва канализацията и снабдяването с питейна вода. През 1959 година е построен най-големия в страната селски парк- стадион със спортна зала, летен ресторант и всички видове игрища за отделните видове спорт, включително и басейн за водни спортове.

В този период се асфалтираха почти всички улици в селото и по цялото протежение на главното шосе на разстояние около 2.5 км. се посадиха алеи с рози. Тротоарите по всички улици- с плочки, които и до сега стоят.

Големият селски площад беше облицован с разноцветни мраморни плочки, които удържаха 40 години.

В построена по-рано сграда се откри болница с 25 легла и родилен дом.

Откри се още през 1946 година първата детска градина.

Създаде се също детска млечна кухня.

Построи се фабрика за преработка на прежда, в която работеха над 250 човека.

Към потребителната кооперация се изградиха- фурна, сладкарски цех,цех за безалкохолни напитки и боза, и малък консервен цех.

Към занаятчийската кооперация се построиха дърводелски цех, метален цех, дарак и цех за боядисване на прежди , тъкачна и шивачна работилници.

Построи се ново средно училище –техникум по поливно земеделие.

Триетажен жилищен блок за нуждите на лекари и специалисти, които идват на работа в селото от други места.

Нова административна сграда в която се настаниха пощата, администрацията на ТКЗС, и общината.

Две големи сгради за магазини на потребителната кооперация и сграда на занкооп в която освен администрацията се ползваше за бръснарски, фризьорски салони и шивашко ателие.

А в ТКЗС?- още повече.

Обори на Първи и Втори стопански двор за животни и летни лагери за крави, телета и овце.

Овцеферма.

Свинеферма.

Механизирана кравеферма за 500 броя крави и по-малки за още 500 бр. крави и телета за угояване.

Модерна птицеферма за 80,000 бройлера при едно зареждане, или годишно за 400,000 бройлера годишно и 5000 кокошки носачки.

Модерен зърнен цех.

Пресевна.

14 броя водонапорни помпени станции с които се осигуряваше поливката на 90 процента от землището на селото- от 36,000 дка обработваема площ.

Засадиха се 2500 дка с лозя- кооперативни и частни.

Засадиха се над 1250 дк. с ябълки и още със сини сливи и други овощни култури..

Зеленчукови култури- пипер 400 дк. и домати 1200 дк.

Полезащитни горски пояси опасаха цялото Лехчевско землище.

Голяма част от жителите на селото си направиха нови къщи- строителна бригада от ТКЗС строи къщите- а се заплащаше поетапно- кой когато има пари.

По главното шосе всички живущи си свалиха кирпичените зидове и си сложиха ниски телени огради- зер, нямаше такива кражби.

Всяка неделя имаше сватби с по 250-300, че и с 500 сватбари.

На всеки празник свиреше духовата музика, на която също се плащаше от ТКЗС.

Всяка седмица в киносалона на читалището с 400 седящи места се прожектираха по два филма- безплатно- плащаше ТКЗС. Прожекции- всяка вечер за възрастни, а два пъти седмично за деца от 16 часа.

Безработни нямаше. Ако някои се шляеха без работа задължаваха ръководителите на ферми и бригади да ги приобщят незабавно.

В училището имаше най-различни кръжоци и извънкласни форми по интереси.

След 1989 година

Разтури се ТКЗС и се разрушиха всички ферми, Административната сграда е празна.

Унищожиха се помпените станции, каналите и сега няма нито декар поливна площ.

Закри се фабриката.

Цеховете на занкооп и потребкооп също затвориха кепенци.

Стадионът почти запустя, въпреки усилията на кметовете да съживят нещата.

Закри се техникума и сега има училище само до 7 клас, но не достигат деца.

Апартаментите в жилищния блок се разпродадоха на безценица.

Закри се болницата и родилния дом.

Изкорениха се лозята и овощните градини.

Ликвидираха се полезащитните горски пояси.

Кино – няма, салонът в читалището си стои празен. Отваря се само от време навреме за някоя читалищна изява.

Тротоарите са буренясали, от розите няма помен.

Почти половината от къщите в селото вече са празни.

Населението на селото намаля на около 1630 души.

БЕЗРАБОТИЦА- НЕОПИСУЕМА.

КОМЕНТАР НЯМА ДА ПРАВЯ – ИЗЛАГАМ САМО ФАКТИ.

Ако някой смята, че не съм права, нека да пусне снимка на някоя нова обществена сграда в селото ни, щото аз вече недовиждам заради солидната възраст….