Книга

Тази пролет се навършиха 25 години от смъртта на моя баща Борис Лазаров Лашков, роден на 18.04.1915 година в село Лехчево, Фердинандска околия. Починал на 23.04.1983 година. Дванадесет години изминаха и от смъртта на майка ми Петра.

До скоро поддържахме добре гробовете на родителите ми. Особено старание в това отношение проявяваше сестра ми Лазаринка, която редовно посаждаше и поливаше цветята, като носеше вода чак долу от Огоста и изкачваше баира с по две пълни кофи. Но вече поостаряхме, болести ни налегнаха, изнемощяхме и сили вече нямаме даже до гробището да стигнем.

Мили родители, ако ни чувате там, горе, искаме да знаете, че не сме ви забравили. Как можем да забравим безкрайните грижи и любов,  с която сте ни дарили!

Сестра ми продължава да ви почита по свой си начин – в църква ходи, свещи за помен ви пали, на всеки божи празник ви кади “от врабче млеко” – дано ви се намери.

Аз реших да направя нещо за вас, с което до останете в спомените и на нашите деца и внуци, да знаят как сте живели, какви са били вашите радости и болки.

Ще се опитам да разкажа някои епизоди от живота на баща ми и на нашето семейство, но не от мое, а от негово име. Той така предпочиташе – да е главният герой на всяка приказка.

Нарочно смесвам литературния с диалектния език, за да се доближа максимално до истинския говор на баща ми, чиято максима в живота беше: “С учения бъди учен, с простия- прост”.

 23.04.2008 г.