Написах тези разкази в памет на баща ми, на майка ми и на всички останали близки, които не са вече между нас. Нека споменът за тях остане жив. Нека децата и внуците ни знаят и помнят своя род и своите предци, такива, каквито са били в действителност. Баща ми Прочетете повече
Така на галено виках на майка ви. Кръстена е на прадедо си Петър, който е дал името и на фамилията Петровци. Сестрата на баща й Вачо също се е казвала Петра / леля Пеша/, както се обръщахме към нея.. В предишните разкази много неща съм описал за нашето семейство, Прочетете повече
Живял съм и при оная и при тая власт, с политика не съм се занимавал. Нито в партии съм членувал. Майка ви едно време я приеха за член на БКП, като дъщеря на активен борец, но отпадна още на втората година заради неплатен членски внос. Само на ОФ се пишех Прочетете повече
През моя живот много кметове са се сменили. Още от освобождението от турско робство и вече повече от сто години нашето село е община. Най-дълго в село кметува Александра Терзийска. Тя не беше кой знае колко образована- завършила спортна школа в гр. Пловдив. Преди да стане кметица, беше учителка в Прочетете повече
Баджанака Алекси, който водеше доведената сестра на майка ви – Надежда, беше бръснар в съседното село Громшин. Неговата орисия е твърде интересна. Той е имал още двама братя и са родом от балканско село, май Гушанци се казваше. Твърде бедни били родителите им, не можели да смогват да изхранват челядта Прочетете повече
Както споменах в началото, много години подред зимно време вадех камъни. Оттатък Огоста на няколко места имаше каменни кариери.- у Шиешката падина, у Левканското, доле поди Дръндаровия геран. Извадените камъни ги правехме на кубици и хората си купуваха да си зидат темелите на новите къщи. Тогава много се строеше- че Прочетете повече
Брад’чед, къф тоо смех? Абе, кажете защо се смеете, бе? Да не съм трътнал нещо? Седиме под беседката у дома. Аз, дъщерите ми и внуците. Всички се превиват от смях, а аз все още не разбирам защо. А причината била, че сложили на масата касетофон и ме записват какво говоря. Прочетете повече
От незапомнени времена в моето село се провежда ежеседмичен пазар. В ден ЧЕТВЪРТЪК. Продава се и се купува всичко, каквото можеш да си помислиш- от коне, прасета и пилета до игли, свещи и върви за опинки. Заедно със стоките за бита масово се предлагат и различни видове закуски- не Прочетете повече
Май съм ви разказвал тази случка, но тя така се е врязала вглавата ми,че пак ще ви я припомня. През щейсетте години бях закупчик на ТКЗС. Ходехме с камионите из целата държава и закупувахме каквото е необходимо. То нещеш ли торове, препарати, нещеш ли части за тракторите и комбайните, мрежена Прочетете повече
През 1948 година в моето село се образува ТКЗС. Впрочем кооперативно земеделско стопанство в Лехчево е било създадено от двадесетина съселяни още преди десетина години, но сега се пристъпи към масовизация. Ние с Бозаджията се записахме за членове още в началото. Някои, обаче ни предумаха да не си даваме земята Прочетете повече