21. Светозаров

Живял съм и при оная и при тая власт, с политика не съм се занимавал. Нито в партии съм членувал. Майка ви едно време я приеха за член на БКП, като дъщеря на активен борец, но отпадна още на втората година заради неплатен членски внос. Само на ОФ се пишех член и плащах членския внос, макар, че на събрания мразех да ходя. Това членство си беше доброзорлем най вече заради характеристиките на децата, за да могат да продължат да учат. Иначе те имат за неблагонадежден и върви да гониш Михаля.

          С много учени хора съм имал вземане- даване. Даже, право да ви кажа, приятели у село са ми били лекарите, зъболекарите, аптекарите. Срещал съм се и с много политици. Посрещал съм и съм обслужвал Станко Тодоров, Тодор Живков, Цола Драгойчева, професор Вълков и много други, даже и чужденци- нещеш ли руснаци, румънци, чехи. Често съм посрещал и композитора Дико Илиев. На маса съм бил с тех, яли и пили сме заедно и приказка съм имал. Някои и приятели са ми били. От Валентина Терешкова кака ти личен подарък има с автограф. А министрите на земеделието на Алжир и Мароко- съвсем млади момчета една нощ у дома са преспали, та заради тех циментова пътека до клозета излях.

          За всеки от тех имам свое мнение- един по-човек, друг по- хитрец, трети използва положението си да граби от ТКЗС. Море колко пъти са ме пращали да нося армагани на големци по София- то вино, то агнета или прасенца, грозде и какво ли не още. Поръча си примерно някой си заклано агне, ама после “ забрави” да го плати, та се наложи комисия да го “бракува”. На други пък се правеха официални подаръци, но от тях се очакваше да помагат на селото и те действително го правеха. Но личност като СВЕТОЗАРОВ не успях през целия си живот да срещна.

           Стефан Светозаров беше началник на полицията във Фердинанд преди Девети. Известен беше не само в нашата околия, а в цялата държава. Знаеше го и последният циганин у наше село. Способен полицай,мамка му и вера, ама мръсник и главорез от класа. Лично командваше шпиц-командата /полицейско звено в околията/, която извършваше най-кървавите сблъсъци с тогавашната опозиция.

           Лично той е бил у село по време на така наречената “кървава сватба”, където са избити неколко младежи- виновни и невинни само заради това, че сватбата била повод да се проведе нелегална сбирка на БКП. За този случай много е говорено, много е писано, цяла глава е посветена на него в историята на Лехчево от Върбан Христов. Този изверг лично е доубивал ранените младежи без око да му мигне. Но аз ще ви разкажа за друг един случай, не по малко кървав и не по-малко страшен, за който все по нещичко се премълчава, за не се засегне един големец, дето е член на Централната ревизионна комисия на БКП. Разказвам ви с уговорката, че лично аз не съм свидетел на този случай, даже тогава съм бил войник и не съм си бил у село, но ще ви цитирам разказите на мои близки и познати хора, които са били свидетели на случая.

          Горан Червеняшки от село Долна Гноеница, сега Михайлово, бил партизанин. Ходил ли е по гори и планини, живял ли е в землянки, влизал ли е в сражения с полицията, това аз не знам, пък и малко хора от село са запознати дорбре с житието-битието му извън наше село. Но в Лехчево той идвал често, и имал няколко нелегални квартири. Имал “бойната” задача да набавя средства за партизаните- храна, оръжие, боеприпаси и да набира сведения за движението на жандармерията. Говори се, че ги е набавял тези средства чрез взломни кражби и обири. Дюкяна на Врачаните не веднъж е бил ограбван. Но най- интересното за клюкарите в Лехчево било да познаят кои жени са имали вземане даване с него. Райна Козата и Даца Дебелата си били ушили рокли от крадената коприна и веднага тръгнала мълвата, че работата баш не е чиста. След девети и двете се именуваха ятачки.

          Едни от ятаците му били Кожухарите. Марко Кожухара дошъл със синовете си от Балкана и си направили къща извън регулацията на селото- между Громшин и Лехчево. Работилницата им била близо да реката, за да пускат в нея мръсната вода от преработката на кожите. Те са укривали Горан Червеняшки вероятно не малко време. Но до властите достигнали слухове за това и те подложили ятаците на натиск и заплахи да го предадат.

          Ето и разказите на няколко жени и мъже от село, за които никой не смее да споменава.

          1. Баба Гена- сестра на баба Вата, моята тъща. Майка на Благойчо Гърбавия и баба на Суинга:

-“Като почина пръвиъ ми мъж Сандо Дългия и се минаа неколко годин, прибрах дом Марко Кожуара. Не сме се венчавали, но он си живееше дом. Деням одеше при синовете си у кожуарницата та работее, ама вечер се прибираше. У тоо ден, коги прибиа Горан, Марко си беше дом. Ще ми съ,че беше баш на пръви март. Таман бехме правиле закуска и те ти го Миял пристигна /Михаил е най-големия син на Марко/. Гледам го такъв един уплаанал, па ни маа да питам, ни да не питам. Викам, абе Мияле, да не е станало нещо? А а, нее, нее- ида при тато да го питам нещо,че сме обръкали там нещо по кожите. Я веднъга са сапикасах и излезнах из собата да ги остаа да си приказват. Ама вратата ни кошачни и зирки от секъде. И като чух кво си казаа съ смръзнах. Татее, вика Миял, днеска шъ става кво шъ става. Оня ден като мъ викаа у околииското, мъ заплашиъ, че ако не предам Горан, назе шъ прибият. Он саги пак е дом и я одих на пощата, та обадих с телеграма кък сме съ разбрале. Ти, тате требва да дойдеш и да донесеш едно въже, ама шъ го туриш у торба да съ не види кво носиш. Шъ дойдеш да памогнеш заедно с бракята да го връжеме, доде дойдат да го приберат, що иначе не знам кво шъ стаа.

          Те тава съм чула я с ушите си, а после Марко верно съ натръгна да връви дома си, ама го видех, че и един нож турна у кожуа си.”

          2.Баба Яна Типчанска и баба Тотка Кулинска. Сега те са баби, но по това време са били млади жени с малки деца:

          “Къде 9 часа баба ви Тотка беше дошла за нещо дом и таман я изпращах на вратата./ Баба Яна живее на шосето, входната врата на къщата и е на сами улицата и са си приятелки с баба ви Тотка./ От горе се зададе Даца Дебелата / жената на Михаил/. Носеше кошниче с вълна и вретено. Водеше детето Ванчо с нея си. Запитахме я къде е тръгнала толко рано, а тя отговори, че е станала рано тая заран, оготвила боб и сега отваа у нийните си на госке.- Па много рано си съ услушала,ма Даце – викам й.

          След неколко часа, като чухме пукотевицата и зехме да съ питаме от къде съ стреля толко, вера ви казвам, че съ усъмнихме . Като съ разбра после кой е прибит, вече немахме съмнение, че работата е била подготвена. –Даца да я нема дом с детето, да съ не рискува.”

          3. Служителят в пощата, който пише телеграмите.:

          “Същата заран беше подадена телеграма от Михайл Марков до гр. Фердинанд със следното съдържание. “Поръчката за кожуха е готова, Чакаме до довечера да си я получите.” Получател- женско име.”

          Какво става по-нататък. Това вече си е официално документирано и по него спор нема. Лично Светозаров организира хайката и пристигат до с. Громшин с коне, файтони, а той се вози на кола, дето много прилича на тия сегашните “Победа”. Полицията обгражда от всякъде къщите на кожухарете, включетелно и от към реката. Как се е досетил Горан Червеняшки за клопката, не мога да знам, но не се дал да го вържат. Започва ожесточена престрелка. За да разбере има ли изход от към реката, Горан хвърля една възглавница през прозореца, която става на решето от куршуми. Марко се показва на входната врата и …… пада покосен. От чии куршуми- никой не знае. Дали от вън е стреляно или от вътре Горан го е гръмнал- това не се изяснява. Единият брат- Генади се опитва да прескочи зида и да мине в съседния двор, но е прострелян в крака. А вътре в къщата са труповете на Горан и Михаил.

          Извличат трупа на Горан на двора и като спира вече стрелбата, разярените близки на загиналите баща и син, както и някои от полицайте грабват мотики и удрят мъртвото тяло на Червеняшки. Следствието не казва нищо по въпроса предаден ли е Горан или Светозаров е наредил да се разстрелят всички- и нелегални и ятаци. Това си остана загадка и до днес.

          Интересното беше, че после дадоха народна пенсия на Даца Дебелата и записаха момчето й в суворовското училище, но след няколко години й спреха пенсията и изключиха момчето. Но прекора му Иван Суворевеца си остана и до днес. Нищо не дадоха и на останалите живи братя на Михаил- ни на ранения Генади – ни на по-малкият им брат Гоцо.

           Желанието ми беше да разкажа как и с какви средства е действал Светозаров. Стриктно проучване, заплахи, перфектна организация, жестока разправа и ликвидация на всички – независимо кой колко е виновен, и дали е само свидетел- Е, получи си го и той на края. Имаме снимка от деня на неговото арестуване. От едната му страна партизанин с пищов, от другата друг с автомат, а плътно го подпира младият политзатворник Йордан Спасов, така наречения Данкина. Осъдиха го на смърт! Неговите жертви, обаче нямаха възможността да бъдат съдени. Той ги трепеше без съд и присъда. Къде що е останал възрастен човек, който помни онова време, още се стряска само като чуе името му.

       * Послепис.

          Горното изложение е по спомени на баща ми и на баба ми Вата. Тотка Кулинска ми е свекърва и останалото съм чула от нея и от комшийката баба Яна. Колко са верни тия неща аз не знам и не мога да знам- тогава съм била на 3-4 години. Искам да довърша със сведения станали доста след убийството на Горан Червеняшки.

          Неколко пъти Генади Марков се опитвал да получи народна пенсия, като изтъквал какви загуби е понесло семейството му, как са били репресирани, факта че е бил ранен и т.н. И все не му отпускали такава. Имало членове на общинския комитет на БКП, които знаели или се досещали за истината и не приели да го предложат за одобрение пред ЦК на БКП.

           Чак неколко години преди да дойде демокрацията, Генади отново дал молба за народна пенсия. Само че този път имал височайша подкрепа от негов племеник от родното му село Митровци, който по това време бил голема клечка в Централната ревизионна комисия на БКП. Много време беше изтекло, много партийни секретари се беха сменили, голяма част от членовете на партийния комитет по онова време са били невръстни деца и нищо не знаеха по случая. А депешата да бъде одобрен Генади Марков за народна пенсия идеше от високо, и беше приета само с два гласа против. Та човекът си получи народната пенсия наведнъж, за всичките години назад. ВЕДНАГА СЛЕД 10 НОЕМВРИ 1989 ГОДИНА СЕ ПИСА ПРЪВ СЕДЕСАР.