15. Мърчовския прелез

Май съм ви разказвал тази случка, но тя така се е врязала вглавата ми,че пак ще ви я припомня.

През щейсетте години бях закупчик на ТКЗС. Ходехме с камионите из целата държава и закупувахме каквото е необходимо. То нещеш ли торове, препарати, нещеш ли части за тракторите и комбайните, мрежена тел за огради, дограма за новите постройки, оборудване за новите краварници и пилчарници и много други. Есен и зиме ходехме у Балкана за дърва за огрев за населението. Стигали сме чак в Пирин и Родопите. И въглищата ние ги прекарвахме, ама от гарата до село. Повечето пъти пътувах с някои от шофьорите. Често съм оставал на мястото където се извършва сделката по няколко дни, за да контролирам товаренето, да подпиша и да прибера фактурите, зер, аз отговарям после за тая стока. С последния камион се прибирам на село.

Тоя път бяхме ходили на Сандански и цяла седмица прекарвахме дърва. Като приключихме, си тръгнах с последната кола-“Молотовка”. Името на шофьора няма да ви кажа, приятел ми беше и все още е, макар, че заради него сега можеше и да ме няма.

Беше рано през пролетта. На връх ден Трети март! На този ден в село винаги се организираше така наречената Национална вечер и се провеждаше конкурс за най-оригинална национална носия. Дзико отдавна се готвеше за тази вечер и ходеше по бабичките из село да издирва най-старите носии.

Времето беше лошо- пътят мокър и хлъзгав, сняг почти нямаше по шосето за село, макар, че в планините си беше истинска зима. Като приближихме някъде къде Михайловград взе да се мръкиня, а беше само към 5 часа вечерта. Като приближихме Мърчево вече си беше тъмница. Изморен ли беше шофьорът от дългия път, спирачките ли му се беха поарили, но не усетих да намалява скоростта до прелеза на железопътната линия, въпреки, че около 500 метра пътят е доста наклонен. Като наближихме съвсем до прелеза, кантонера тъкмо спускаше бариерата. Шофьорът не успя да спре навреме. Наби спирачки едва на самата линия и закова Молотовката на сред прелеза. Паникьосаният кантонер изхвръкна из будката и се развика:” Хей, дивак, влака иде,е,е  махай се от линията!!!” Двигателят на колата угаснал.

Неколкото опита на шофьора да запали колата се оказаха безуспешни. Върти той ключа, мотора приръка, ама не пали. А вече се дочува пафкането на влака. Че като се паникьоса оня ми ти човек! Бързо отвори вратата на колата и скочи, та се не виде накъде избяга в тъмницата. Чух го само да вика:”Ало,о,о скачай, че изгинахме! Светлините на влака вече се показваха из зад завоя и какво съм премислил през това време- не знам! Дали съм премислил, че ако влака удари колата ще пострадаме не само ние, а вероятно и много хора от самия влак. Дали съм мислел, че ще иде зян цял камион и може нещо да ни осъдят, право казано –незнам! Знам само, че некаква сила ме подхвърли от мястото ми и се намерих на седалката на шофьора. С треперещи ръце завъртях ключа, и боже мили, колата запали. Какво точно съп правил по-нататък убий ме, не помня, знам само, че след малко влакът профуча зад колата, а моторът пак угасна.

Спасих кожата, спасих колата предотвратих явна катастрофа, може би спасих още много човешки живота, но в тоя момент нито една от тези мисли не ме занимаваше. Треперех на лист и когато шофьорът дойде/ вратата от към него си зееше отворена/ и кантонерът притича при нас, се оказа, че просто е свършило горивото. До прелеза сме стигнали на изключен двигател, по инерция, както правят много от шофьорите за да пестят гориво.

Този случай ви го припомням не за да ви се правя на герой. Искам да ви дам съвет при трудни ситуации да не се паникьосвате и първо да помислите (ако има време за това). Ако карате кола, погрижете се винаги да има нужното количество гориво, и никога, ама никога не гесете мотора при наклон.

Като се поуспокоихме и се насъбраха още доста хора покрай нас, някой взе празна туба, стигнаха до бензиностанцията, която беше на 200- 300 метра от линията и се прибрахме благополучно на село. Така и не посмяхме да кажеме пред управата какво премеждие ни е минало през главите

Същата вечер, когато моят живот беше на косъм, Лазаринка взела първа награда на националния празник. Ей с тая носия и “кръкмите” по челото, дето са на снимката по-долу.