Има случки и събития у всяко селище, с които после се измерва времето. За моето село това беше наводнението през 1942 година. Баш по това време бях отпуска и си бях у дома. Жената беше трудна с второто ни дете и то бая напреднала. Баща ми пък беше тежко болен, Прочетете повече
приказка Едно лето, като ожънахме и докарахме снопето у дома, започнах да го правя на купа. Много беше снопето и купата стана висока, висока, чак до небето стигна. Викам на маки ви: – Петро,о,о, дай манарчето, да просеча небото, да вида какво има горе! Подаде ми маки ви манарчето, просекох Прочетете повече
Както споменах в началото- войник отидох не с набора ми, а две години по-късно. И вместо три години, както беше службата тогава, изкарах във войнишка униформа цели 72 месеца. За вас лъжа- за мен истина. Взеха ме войник нема и месец след сватбата. Напоследък бях се поукротил. Баща ми раздели Прочетете повече
През моята младост у село имаше 3-4 духови музики. Две български и две цигански. Най-често на кръщенета свиреше Канчо Циганина с цигулката. Аз участвах в Манчовската музика. Биех барабанчето. Покани ме бай Йордан Манчов още като напуснах училище на 14-15 години, та ходех с музикантите чак до отиването ми в Прочетете повече
Уж вече бeхме ергенаше, задиряхме момите, ама още не ни беше дошъл акъла. Скитахме по нощите и правехме пакости на хората. Мама често казваше: “Не ме е яд, че си направил пакост, яд ме е, че не спираш да правиш!.” С братовчед ми и мой пръв приятел Лако, по Прочетете повече
Баща ми, Лазар Митков Лашков беше най-малкият син от голямото семейство на фамилия Лашковци. Освен, че беше изтърсакът, той и на ръст не надвишаваше дръжальето на мотиката, с която копаше мама. Дедо ми Митко бил един от първите учители в селото, още някъде през шейсетте години на 19 век, а Прочетете повече
Независимо коя музика свиреше, циганска или българска, смъртниците в наше село се изпращат с погребалния марш “Вии жертва паднахте”. Нямаше значение дали починалият е мъж или жена, дали е партиец или не, скоро след Девети се засвири еднствено този марш, та до днес. Миналата година почина един много мой Прочетете повече
Нашата котка, на име Цолина с радост дари ни през тази година. Четири котета слепи роди и в гардероба ги настани. Мама се тюхка „Ех, че беда, как ще почистя тука сега?“ Дървен панер от тавана свалихме и под миндера ги настанихме. Всичко до тука мина добре, ама ще трябва Прочетете повече