Котешка одисея

Нашата котка, на име Цолина

с радост дари ни през тази година.

Четири котета слепи роди

и в гардероба ги настани.

Мама се тюхка „Ех, че беда,

как ще почистя тука сега?“

Дървен панер от тавана свалихме

и под миндера ги настанихме.

Всичко до тука мина добре,

ама ще трябва и кръщене!

Сбираме с батко две-три момчета

и именуваме цялата чета.

Сивото коте кръщаваме ЛОБО-

туй го предлага братлето ми Боби.

Той е всезнайко и потвърждава,

че Лобо по нашенски вълк означава.

МИКЕЛ е този с бялата гушка,

дето в корема на Цола се мушка.

А този дето най силно реве,

решаваме дружно- да бъде ПЕЛЕ!

МАЯ е най-пъстроцветното маче,

пък и през май е родена, така че,

името много ще и отива…

Ама поглеж де, каква е красивааа

Минаха седмици- две или три-

нашата гвардия очички откри.

А пък след месец напусна панера

и място широко зае под миндера.

Лобо на Цола най си прилича-

/пуста му и котка- най го обича-

мишка щом хване и донесе,

пак тоя Лобо я отнесе.

Другите гледат и се озъртат

и все в краката ми се навъртат-

млекце да им сипя, вода да им дам

/да не види мама-може и салам./

Лапат набързо и почва играта-

Чудо да видиш на чудесата.

Цола е зрител-тя не участва-

тихо си мърка на своето място

Давам сигнала с малко кълбе-

връцва се Мая, след нея Пеле-

скачат и вряскат от стол на

столпакости правят из целия хол.

Падат възглавници от дивана

Покривката бяла е вече съдрана.

След малко и вазата полетя

та чак до вратата строшена се спря…

СТИГААА !!!

Мама отсече.- Спрете играта!

Стига ми толкоз яд на главата!!!

И… даде Микел на кака Павлина…

Да си призная, без сълзи не мина.

После и другите даде на леля.

Сега ги виждам само в неделя…

Цоле, добричка, мила Цолина,

ЩЕ МЕ ЗАРАДВАШ ЛИ ПАК ДОГОДИНА?

Морава Борисова