22. Петрушана

Така на галено виках на майка ви. Кръстена е на прадедо си Петър, който е дал името и на фамилията Петровци. Сестрата на баща й Вачо също се е казвала Петра / леля Пеша/, както се обръщахме към нея..

          В предишните разкази много неща съм описал за нашето семейство, но малко споменавах за нея, затова сега специално ще си кажа мнението, пък да става каквото ще.

           Тя лично ми е разказвала, че не се радвала на щастливо детство. Родена през 1919 година на 31 юли на нивата. Майка й, баба ви Вата, й отрязала пъпа със сърпа и го завързала с конеца, който свалила от плитките си. Заварените й братя и сестри били вече големи, и се задомили малко след нейното раждане. Била е едва петгодишна, когато на брат и Сандо се родил сина му Иван- /Вачко Ганията./ А година след майка ви се ражда и сестра й Тодора.

           Петра ми сподели, че като малка е имала неколко припадъка, Водели я на врачки и баячки, като една от тях извършила ритуала “запайване”, което означавало, че до края на живота си не трябва да близва какъвто и да е алкохол. Тя стриктно спазваше тази забрана. После, д-р Кунов, който беше лекар в Лехчево доста години и с когото бехме приятели, ми обясни, че вероятно се е касаело за епилепсия. С това си обяснявам некой нейни по- сетнешни постъпки и нестабилна нервна система.

           Когато най- напред взех да я задявам, намеренията ми бяха да ядосам баща й за дето налете да ме бие на едни избори, но колкото по- я опознавах, толкова повече се привързвах към нея и си я заобичах. Хубавичка мома беше Петра. Не изпъкваше много пред дружките си, но по външен вид кусур нямаше. И краканцата й стройни и личицето й твърде приятно. На ръст средна, но по ум ме надвишаваше доста.

          Уж завършила 7 клас / 3 клас по наше време/ с незавидната диплома от три и четири пети, тя имаше знания големи. И до днес знае безброй стихотворения на Ботев, на Вазов, а покрай вас научи и на Смирненски, на Гео Милев и на Вапцаров. Имаше нежен, мек глас и като запее “Сладкопойна чучулига” или “Кавал свири на поляна” да ти е драго да я слушаш.

          Като семейство общувахме все с културни хора- учители, лекари, с елита на селото, и често тя беше в центъра на компанията- вицове и смешки да разказва. Беше и добра танцьорка.

Като се оженихме ми направи впечатление, че веднага взе да се грижи как да си потегнеме къщата и от всичко пестеше за да си туриме дограма, да измажеме и да набавим най-необходимите мебели. Много се помъчи мойта жена до като бях войник. Като я заминах през есента на 38-ма година – та до летото на 45-та- правете сметка колко е страдала сама, без мъжова и бащина помощ.. Как се е справяла къща да върти, две деца да гледа, да сее и да жъне, стока да чува! До некъде брат ми Санко и баба ви Цвета я подкрепяли и зимно време са я водили през деня в техния дом да седите на топло, до като един ден дошла баба ви и през сълзи й рекла:

– Петроо, мале, Санко съ сърди, че изгорихме дръжлата да грееме

децата и не доваждай повече дом! От тук нататък подкрепа до някъде й били комшийте. Често ви е оставяла при баба ви Елена на Джони на Калчовци майка му. Тя имаше по големи от вас деца и млякото, което майка ви оставяла да ви хранят, го изпивал Джони.

Баба ви скришом ви е взимала през деня, докато брат ми бил по нивите и отново ви е връщала привечер, да не разбере той. И да не вдига гюронтия. Гледала ви е и стрина ви Неда и баба Мария Буляшка.

Още преди да се ожениме си имахме с майка ви сигнал. Свиркам с уста сигнала, който си е само наш и се радвам, че и до днес и вие го ползвате с мъжете и с децата си.

           По време на нашата младост телефони нямаше, затова си пишехме писма и бележки. Че и код си измислихме. Разделяме думата на две части и първо произнасяме втората част, а след това първата. При това отпред поставяме буквата У отзад НЯ. Например “Здравей Петро”се пише “Увейздраня Утропеня” или “ Пращам ти сто лева”- Ущам ти праня увастоленя,”, “Лека нощ”-“Кале щон”.

           Няма нужда да ви разказвам колко се е грижила за вас и доде бехте малки, и после като ученички, и като студентки. До седми клас ви помагаше в учението, че и по френски нещо назнайваше7 “Увър ла фенетър”, а аз добавям “ Зувър ла фенетър”

           Ще ви припомня само няколко случая: Зимата на 1954 година беше много студена. Моравка беше ученичка в Михайловград в 8 клас. Карахме брашно на фурната там, та й даваха купони за хляб. Хубаво, ама заради лошото време и големия снег спряха единствения рейс до града. Майка ви се натръгна пеши- 35 км. – пука се дърво и камик от студ, а тя натоварила на шейната един чувал с брашно и чак до града го завлекла. На връщане купила гас за лампата у една туба, до Бойчиновци стигнала с влака и насам пак пеши.

           А когато Лазаринка трябваше да се прибере от ски –лагера на Скакавица, тя замина на София да и запали печката в квартирата, та да се прибере на топло.

          Все ви пременуваше, като плетеше и тъчеше, пък и баба ви Вата много помагаше, разваляше си нейни дрехи от младо време, та ви шиеше нещо . редко има такива всеотдайни майки. Не ви е спирала от нищо- на лагери, на екскурзии, на състезания, даже когато не сте включвани, ходеше при класната или директора да се моли да ви включат.

          За тези й грижи и правя дълбок поклон, но не винаги одобрявах методите и на възпитание. Когато ви учеше нещо да работите- пита или баница да месите, да плетете или да шиете, в стана да тъчете, кокошка да заколите, козата да издоите- отказ не приемаше. Моравка реве, че я заболяли ръцете като дои козата а тя: “Дои, дои!, или “ Меси, меси! Но Лазаринка често и се отъминяше и ядеше бой. Веднъж я беше била с мъшите, та носи синьовците на дупето повече от седмица.

          Еле, що се отнасяше до честност- еша си нямаше. Мерак имаше да изправи всички криви влакна по света. Не мълчеше ни на лъжците, ни на крадците и тая дума “дипломация” не съществуваше за нея. Затова колкото хора я уважаваха,повече май не я обичаха. От нея можеше да стане прокурор, ако само имаше кой да я изучи.

          Намираше често маана на зетовета- смяташе, че сте могли да си намерите по- добри съпрузи. Но аз ви казвам и от мен да го знаете и да го запомните : – Не съм ви избирал мъжете. Вие сте си ги избрали. Нито пък сте били първа младост, та да допусне човек, че сте излъгани. Затова, сине, ви забранявам пред мене да се оплаквате. Уважавайте мъжете си ако сакате и вас да ви уважават. Живота не е само мед и масло.

           Тук требва да призная, че няколко пъти съм плескал майка ви. Що ме ревнуваше толко, тая жена, че като ревнеше, чак в истерия изпадаше. Ту от комшийката Яна на Джони сестра му, ту от стринка ви Санда, ту от стрина ви Неда. По едно време като се прибирах вечер не смеех да мина от доле, от къде гириза, че пак ще ми пати главата. Дорде беше жива баба ви Вата, пак се носеше- бабичката я възпираше да не прави скандали, ама от както тя почина, казвам ви, че е имало моменти да се чудя на къде да хвана за да не я натупам. Даже на стари години, при все, че страдах от диабет и бех на инсулин и мъжката ми сила беше отишла по гяволете, тя продължаваше да ме третира на тая тема.

           Иначе ме е подкрепяла във всичко, от което с труд можеха да се изкарват пари. И за компания беше добра. Като се събереме приятелски семейства и може да е 1-2 часа след полунащ- стават със стрина ви Цона на Бозаджията баница да правят.

Децата ви е гледала. Моравка започна работа немаше и 5 месеца след раждането на Борислав- по нейно настояване- “Бегай да работиш, че ти е добра работата и заплатата, че после такава нема да намериш.” За детето по три пъти на ден млеко квасеше- да се не прекисели. А като поотраснаха двете деца и тръгнаха на училище, всека заран ги срещаше със закуска- баничка, бозичка. Само Крумчо не е гледала толкова, че те си беха в града и неговата баба си го гледаше.

Купих на Бочко велосипед “Балканче.” Децата си беха събрали стотинки в една чаша, ама събрали само 20 лв. Додадох останалите и купих колелото. Но след неколко дена Дорето дойде дом и изрева- “Дедо, бати ми не дава да се возя. И аз искам колело.” Добре, дедо, не плачи, дедо и на теб ще купи! Още на другия ден и Дорето имаше колело. На Бочко купихме акордеон за един рожден ден, ама той нема мерак да се научи да свири. Крумчо уж беше по- музикален- купихме му йоника. И пак за Дорето нищо. За това с Петра взехме решение да й подариме шевната машина, дето я бях купил с печалбата от едни буби.

          С течение на времето се примири със зетовете, взе да ги уважава, па не можеме да се оплачеме- и те ни уважаваха. Пепи ходеше по светиньето- в Либия работи известно време, на Съюза ходи и все носеше подаръци, а Дачко ни посрещаше с добра дума и никога не пропусна да ни покани с ядене и пиене, когато и да сме били у тех.

Освен в полевъдната бригада майка ви работи и като магазинер на лавката срещу съвета, пилетарка беше 6-7 години. Много беше натъмия на работата и все изкарваше награди- грамоти, екскурзии, което, впрочем, вие си го знаете.

           Колкото по- остаревахме, обаче, тя толкова по- лабилна ставаше. Намираше причини да дигне гиронтия за какво ли не. Викаше, караше се, плачеше и може още на другата заран да реши, че трябва да иде да се лекува. Във врачанския психосанаториум работеше жената на сестриния й син Ванчо и тя уреждаше приема й веднага. Стоеше по двадесетина дена и цъфне отново дом ни лук яла, ни лук мирисала. Некой път ме е заминавала в най-напрегнатото работно време и съм оставал сам да доглеждам 5-6 кутии буби, или да бера сам лозето и т.н. И на почивки ходеше често- често- случвало се е и по два пъти в годината. Вземе карта и хайде на балнеосанаториум я в Банки, я в Нареченски бани, а често водеше и сестра си Дешка. Е, работата ми беше повече, ама ядовете по-малко. Та по мое мнение нейното не беше никаква лудост. Нито един луд не признава, че е болен, а тя сама ходеше. Според мен това нейното си беше начин за почивка на държавни разноски. Погледнете й снимките от курортите и вижте каква щастлива физиономия вади.

           Ако ме чуе какви ги плещя сега пред вас, пак ще вдигне гълъбите. Хич не й се ще да признае, че и аз съм болен, че и аз имам нужда от почивка, от спокойствие. А мойте болести край немат- сърцето ми прескача, захарна болест имам- на големия пръст на крака си от колко време рана имам и не ще да зарасне, та търпя големи болки. Лани ме беше свила дископатията, та не можех прав да ходя. Но понеже си имам апетит добър, поядвам си и по некоя биричка попивам, а и работя като хала- кой да допусне, че утре може да приръкам- хър- мър, и айде през моста. Да я видя тогава кво шъ прай без мене.