20. Кмета Катанов

През моя живот много кметове са се сменили. Още от освобождението от турско робство и вече повече от сто години нашето село е община.

Най-дълго в село кметува Александра Терзийска. Тя не беше кой знае колко образована- завършила спортна школа в гр. Пловдив. Преди да стане кметица, беше учителка в основното училище в село. Да бъде избрана за кметица спомогнаха най-вече личните и качества упорита и стриктна, но надделя фактът, че баща и Цветко Терзийски беше политзатворник. Не малка подкрепа и оказваха и известни партийни деятели, като Димо Дичев и някои други, които са се ползвали от помощта на баща й преди Девети.

По нейно време се извършиха доста неща за благоустрояване на селото. Друго си е да има кой да ти помага, да знаеш да искаш и да ти дадат възможност да постигнеш целите си.

Лехчевчени, обаче, особено по-старите хора, няма да забравят кмета Катанов, кметувал през време на военните години- от 40 до 44 година. Руснак, белогвардеец, емигрирал в България още след Октомврийската революция. По какви божи пътища беше попаднал в наше село, нямам никаква представа. Нито пък знам къде е живял преди и какво е работил. Но такъв неуморен диктатор и да се роди – нема да се очува.

Първо мразеше до болка родината си и всичко възможно правеше да подпомага германците. Лично ходеше по къщите, да изгребва и последното зърно на хората, за да пращат военните доставки. Добре, че лично аз редко го виждах, само по време на отпуските, иначе едва ли да съм му изтърпел издевателствата.

Някои обекти построени в селото по негово време все още носят неговото име, като така наречения Катанов окоп. За да се отклонят водите от поройната река Туйница, която заливала циганската махала при всеки по- силен дъжд, решили да направят окоп, който да отвежда тези води в Огоста. Интересното тук е, че този окоп е изкопан на ръка от цялото лехчевско население. Кмета разпоредил с колко трудови дни да участва всеки един жител, без никакви изключения. Делът на болните и некадърните трябвало да се изкопае от близките им. Лично надзиравал работите, и привиквал закъснелите. Включил и кръчмарите и бозаджиите.

Ще ви разкажа за първата си среща с него. Когато нас, войниците, ни пускаха отпуска, правилата бяха други- не като сегашните. Идвахме си барабар с оръжието, пушка, нож, пистолет, на кой каквото му беше поверено. Длъжни бяхме да си пазиме сриктно оръжието и преди всичко да си опазиме собствения живот. Казват, че това се наложило, защото доста войници загинали мърцина по време на отпуските си. Тотка Кулинска разправяше за един случай, когато войниче пристигнало с влака до Мърчево и си тръгнало пеша за село. Имало само сабя в себе си. Било зимата и кучи студ сковал всичко. Между Мърчево и Люта го нападнали вълци. Той извадил сабята и успял да съсече един и да разгони другите Прибрал сабята отново в канията и продължил. Не след дълго, обаче, вълците отново го нападнали, но той не могъл да извади сабята, защото била замръзнала в канията. Бил разкъсан, горкия, а после следствието установило какво точно е станало.

Та една зима ме пуснаха само за 2-3 дни. Бех още в казармата в гр. Берковица. Нося си ножа и пистолета. Едната вечер си бех дом при вазе, па на другата вечер решихме да се видиме с приятели на дедо Нино у кръчмата. Между другото, ние с дедо Нино се родясваме, щото сме от лашковската фамилия, но той си ме помнеше като дете битанчица и още не можеше да поверва, че може да ми е дошъл акъла в главата. По характер аз се имам за добър човек/ да се похваля сам, че умре циганката дето ме хвалеше/, човек със широко сърце. Никога не налитам на бой, ако и да нема кой да ми се опре.. Може да сме правили пакости като дечурлия, но разбойник не съм. Не съм и никога пропсувал пред децата си. Требва човек много да ме ядоса, за да кажа некоя  мръсна дума.

Седиме си ние, компанията, в кръчмата и си лафиме. Никой не беше пиян. Но имало вечерен час. Все пак размирни години. И представете си, не стражаря, а лично кмета Катанов влиза в кръчмата като фурия, вади пищова и вика колко му глас държи. Колкото вика, повече плаши с пищова, че ще ни гръмне, ако веднага, ама веднага не напуснем кръчмата. Къде на руски, къде на български измотолеви че “будет стрелят” на мисо.”

Леле, е, като ми кипна !! “ Ти ли шъ ми вадиш оръжие, бе белоконец такъв. Дошъл си от майната си лехчевчене да те хранят, а ти само да командваш и да плашиш. Къде са намираш ти, бе маймуно сибирска.!! И я имам оръжие- и вадя пищова. Пък и бех остриган нула номер, та изглеждах доста страшен. А да видиме кой по-точно стреля! Море,е, заизмъква се Катанов заднешком и повече ни го чух, ни го видях.

На другия ден поразпитал кой е този дето му се е озъбил снощи? Ами Борис, Борко Алата му викат.

Няколко месеца по- късно организирал акция да проверят по сигнали у некои къщи за укрити храни. (То не е лъжа, че жените и в ковчезите при рубата си криеха по некоя кофа жито). И пак тръгнал лично да проверява от къща на къща.

Дошли и у нас. На завално казал на майка ви, че сме наклеветени от некои си комшии, че сме скрили жито и требва да се направи обиск. Проверили навсякъде- и в хамбара, и в мазата, и на тавана се качвали.

Тогава майка ви рекла: “ Не знам кой ни е наклеветил, ама като са нарочили Алата, та Алата,”

 – Какво? Тука Ала ли живее? Прастите, госпожа, прастите, мъй ошибка сделали- омешал езиците кмета и се измъкнал из вратницата заднишком.

Ошибка, не ошибка, ама много ми беше кеф, когато майка ви ми  прати писмо, в което ми беше описала този случай. “ Бегай Катанов у  Сибир, там плаши гаргите, Алата нема да уплашиш.

Накрая си е намерил майстора. Като разбрал, че руснаците са обявили война на България, избегал от Лехчево моментално. На 9 септември от него и папер нямало. Оставил в сградата на общината само пазача Иван Ценов Симеонков. Дори секретарят му- Лъсков се укрил в дома си.

Та Катанов доброзорлем сдал властта. След Девети все пак го открили и бил съден от народен съд. Какво е станало после, един Бог знае. Но името му още се споменува, като реши някой да критикува управата за някоя несвършена работа. “Море, ако дойде Катанов, вие звезди в бел ден шъ видите!”