18. Динозавър ли беше, чудо ли беше

Както споменах в началото, много години подред зимно време вадех камъни. Оттатък Огоста на няколко места имаше каменни кариери.- у Шиешката падина, у Левканското, доле поди Дръндаровия геран. Извадените камъни ги правехме на кубици и хората си купуваха да си зидат темелите на новите къщи. Тогава много се строеше- че и краварници, свинарници, пилчарници кооперативни и навсякъде камъни трябваха. Плащаха ни с трудодни. По нашия край скалите са само от варовик- нема мрамор, нема гранит.

Не веднъж е имало инциденти- нали с барут рушахме скалите. Като заложиме барута и запалиме фитила, бегаме далеко, да не ни удари некой камък. Но за беля един ден на Цеца Драната баща й не успял да се отдалечи достатъчно, та като го фрасне един голям камък, там си останал на место.

Който беше по-стижен си поръчваше “дялан” камък. Очуквахме от лицевата страна с чукче да е идеално равен и като се нареди на зидарията, да е красиво да го гледаш. Когато при взрива се откърти по -голям камък, тогава с тежки чукове и лостове го раздробяваме на по- ситно.

От един такъв каменен блок излезе нещо невиждано. Напълно вкаменен грамаден череп на някакво съвсем непознато животно. Виждал съм черепи на какви ли не животни и диви и питомни- на коне, на говеда, но този беше твърде голям и с нищо несравним. Много внимателно го отдвоихме от камъка. Събрахме се почти всички каменари и установихме, че това не прилича на нищо познато. Доста зъби имаше по челюстите и представете си – беха запазени. Челото беше твърде скосено и очните кухини беха разположени отстрани.

Като не знаехме какво да правим, дружно решихме да го предадем в училището- дано даскалите да знаят какво ще да е това животно. Понеже беше станал на камък, черепът тежеше доста, та се наложи да го превозим с каруца. Събра се целият учителски колектив. Чудиха се цъкаха с език, но никой не позна що за твар има такова голямо главище. Директорът се разпореди да опразнят една от витрините в коридора на втория етаж, където излагаха предмети за онагледяване на уроците. Изредиха се всички деца, пък и родителите им да го гледат.

Стоя тоя череп в училището дълго време. Как пък никой не се сети да се обади до София- толкова научни институти има там, па да каже какво сме намерили, белким ония хора щяха да познаят. Доде учехте у село и черепа си стоя във витрината.

Неотдавна, обаче, се поинтересувах къде е. Основното училище вече се беше преместило в новата сграда, а в старата беше настанена целодневната детска градина. Естествено след основен ремонт. Черепът го нямаше никакъв, ни в мазетата, ни в кабинетите. Някой подхвърли, че може да е даден на училището в съседното село Громшин, но и там нямаше и следа от него. Сигурно някой простак, дето е бил като кон с капаци, си е рекъл “Абе, за какво да превлачам тоя тежък камък “ и го е изхвърлил заедно с другите строителни отпадъци.

Така си остана загадката що за чудо беше това. Некои от даскалите предположиха, че тук дето живееме, преди милиони години вероятно е било море и тая твар сигурно е морска, но що тия яки зъби у риба? Други предположиха, че може да си е сухоземно животно, но да е залято от водата и там да е намерило смъртта си. И с това не съм баш съгласен, щото знам къде сме го намерили- този череп не беше отгоре, а навътре у скалата.

А КАЖЕТЕ МИ ВИЕ КАКВО БЕШЕ ТОВА ЖИВОТНО.