16. Хайде на мекицитее

От незапомнени времена в моето село се провежда ежеседмичен пазар. В ден ЧЕТВЪРТЪК. Продава се и се купува всичко, каквото можеш да си помислиш- от коне, прасета и пилета до игли, свещи и върви за опинки.

          Заедно със стоките за бита масово се предлагат и различни видове закуски- не щеш ли кебапчета, не щеш ли боза и бира, бонбонки и вафлички. Даже право да ви кажа повечето от хората ходят на пазара не с цел да си купят нещо конкретно, а по-скоро да се почерпят.

          А се събира народ мноого- от всички съседни села, че и от доста по далече. Чак от врачанските и оряховските села идват. Па и цигани колкото щеш! Некой от тех идва просто за да си открадне нещо. Приближи до сергията и като издебне продавача да се е малко позалисал, избутва някоя от стоките на земята и известно време се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. После леко се наведе, мушне стоката под ризата и с най-спокойна стъпка се отдалечи. Другите цигани покрай него много внимават некой българин да не ги сапикаса и да го наклевети. Но алъш-веришът си върви.

          В селото си има кръчми, магазини, бозаджийници, но всеки търговец гледа да си предложи стоката там, където има най-много хора. Не напразно есенно време привечер  некои от бозаджиите си изкарваха стоката  чак на моста, и като се връщат хората от полето с набраната царевица си предлагат бозата срещу кулени. Пък то на всеки му се пие студена бозица- една халба боза- три кулена. А в колата с царевицата поне 5 човека

          Така наш Шишко на Фуренците решил да припечели нещо, като продава мекици на пазара. Направил си човекът импровизирано кюмбе с резервоар за олиото, дето ще пържи мекиците, замесил дома си тестото и айде на пазара. Таман опържил неколко и започнал да се провиква: “Насам народее, насам на благите мекици!” Един от първите му клиенти се оказал негов братовчед. Имал си човекът кусур от рождение. Чак идиот не бил , но никак не можел да догажда приказката си. То целото село си го познаваше  и всеки го черпеше с каквото има. Та пришол братовчеда и започнал:

          -О,о,о, Ши,  ти мекици ли пъжиш? Дай таа, къде саа изчъъвила като  ак . /рак/! След малко пак си поискал:- Шии, я пибутай таа,  къде саа азпьоскала като жаба. Малее, виж таа, къде саа нагъчила като на йея /леля/ въъненика /вълненика- нашенска носия/. Дай и таа пигоелката.

          Та коя  като рак, коя като жаба, коя като на леля вълненика, една пригорелка, друга по-суровка, братовчеда успял да омете почти всичките мекици, които Шишко опържил. Не му останало какво да продава. Събрал набързо  такъмите, натоварил ги на количката и хайде дом. Повече на пазара не се опитвал мекици да продава.