12. Вачо Ганин

През 1835-36 година или некъде тъдева, в Лехчево дошли да работят  трима братя балканджии. От къде точно са родом не можах да проуча. Работили неколко лета по жътва, па решили да се заселят окончателно тук. Хем богато село, хем хубави моми. Братята се казвали  Ангел, Петър и Вълко. Основали в последствие три  фамилии- Ангеловци, Петровци и Вълковци.

Дедо ви Вачо е внук на Петър. Неговият баща Ангел се споминал твърде рано и макар, че официалното име на Вачо Ганин е Иван Ангелов Петров, именували го направо на дядо му- Иван Петров. Гана се е казвала майка му и в почти всички документи  в общината името на дядо ви е записвано Иван Петров Ганин. Баба Гана не се е женила повторно и Вачо е единственият й син.

Каквото знам за него ми е разказвано от майка ви и баба ви Вата. Преди да се ожени за баба ви се е женил още два пъти. С първата си жена имал три деца- Александър, Ангел и Гана. По някое време я отпъжда и тя си заминава за родното село. Оженва се за  мома от едно врачанско село. Колко се живеели заедно не мога да знам, но младата се разболяла тежко. Тогава дедо ви Вачо прибрал и първата си жена да гледа болната. Гледала я почти цяла година, до кончината й, но нещеш ли  само месец след нея и тя предала богу дух. Като останал вдовец, взел баба ви Вата, чийто мъж загинал в Първата световна война некъде в добруджанския край.

Нисък на ръст, около 1.60 м. висок, но набит и як мъж. Имаха прилична за времето си къща и 120 декара земя, като само в Ливагето зеленчуковата им градина имаше барем двадесет декара. Имаха и файтон и каруца и  чифт бели коне. Само Вачо Ганин  чуваше бели коне у село. Градината поливаха   чрез голям геран, като водата я теглеха с  конска сила- само че за това никога не използваха белите коне.                   

Беше напълно неграмотен, но се перчеше със сила  и налагаше волята си не само на близките. Опитваше се да командва наред. Сто пъти съм казвал, че ако тоя човек беше поне малко грамотен, да се е издигнал след Девети кой знае къде по висините.    

В историята на селото ни е записано, че Вачо Ганин е един от основателите на Земеделската дружба у село, още през 1908 година А по-късно  участва и в създаването на организацията на Отечествения фронт. Активен участник в септемврийското въстание 1923 година Ето и цитат от историята:    “На 22 срещу 23 септември в местността “Туйница” се събират около 200 души  лехчевчени готови да участват във въстанието. Те са въоръжени с  22 пушки, взети от скривалището на габровнишкия ж.п. кантон, сопи, вили, брадви. Въстанниците се разделят на три групи с водачи Герго  Цеков Мижорски, неговият син  Тодор  и конница с 30 броя  коне с предводител Вачо Ганин.                                                                 

 Към полунощ става престрелка  между общинарите и въстанниците. Общинските служители са били предупредени  от свои близки да  се скрият в сградата.” Вачо Ганин пристига с конницата, като лично развява партийното знаме, хвърля една бомба пред вратата на общината,  а общинарите бързо се предават без повече престрелки и са задържани  от въстанниците.

На 23 септември  лехчевският отряд участва  в превземането на съседното село Громшин. На 24 и 25 участва в лютата  схватка на въстанниците  с отряд войници от Шуменския гарнизон  при гара Бойчиновци  и Пали Лула.”

           На 26 септември въстанниците са окончателно разбити, няколко лехчевчени падат убити, между които и братът на баба Вата- Георги, други  успяват да се върнат по домовете си, а дедо ви е  арестуван  и закаран в полицията във Фердинанд.  Той лично ми е разказвал, как успял една нощ да скочи от прозореца на втория етаж и да забегне за Сърбия. Впрочем, той емигрира в Сърбия не един, а цели три пъти. Ето какво разказваше за едно от бягстата си:

          “Беше зимно време и имаше доста сняг. Уж вече знаех пътя, но като стигнах Балкана, ходих, ходих и гледам, че съм пак на същото място, дето съм бил преди часове. А вече зората напира и ще ме види некой човек, пък иди после се спасявай. Долу в ниското се сгушило едно селце. Толкова бех премръзнал, че си викам, да става каквото ще, но требва поне да се изсуша. Потропах на една от крайните къщи. Хората ме приеха и като им разказах какъв съм, що съм, ми дадоха сухи дрехи, нагостиха ме и мъжът ми вика   “ “Имал си късмет, човече, че на нашия вратник потропа, отсреща живее кмета и да те  е гръмнал  аламинут.”

           През август 1943 година Вачо Ганин заедно с Евгени Върбанов Гелов и Димитър Ценов Икалов основават селския  комитет  на Отечествения фронт в Лехчево. След Девети септември Вачо Ганин е удостоен със званието “активен борец  против фашизма и капитализма” и получава народна пенсия. Взеха го в София като охрана  на резиденцията в Бояна, по времето на  Георги Димитров  и Антон Югов. По едно време и баба ви отиде  при него  и започна работа във фабрика “България, но това съм ви го вече описал. Майка ви ви води на гости по едно време, но не ви пуснаха в резиденцията, а само разгледахте  селото Бояна и Боянската църква.

          Като паднаха от власт Антон Югов и Вълко Червенков, дедо ви се прибра у село и остана да живее при мен заедно с баба ви. Работи като пазач- на воденицата, на І-ви стопански двор и др. Не пропускаше общоселско събрание, независимо кой го организираше.- било партийно, било кооперативно, за него нямаше значение. Сядаше някъде  по-назад, ама по средата на редицата в салона на читалището  и ни в клин ни в ръкав се провикваше от време на време:”Монда коля овци !” Монда  /Симеона/ беше гледачка на овце и той искаше да я разобличи пред събранието, че краде месо. Друг път- “СМЪРТ НА  ФАШИЗМА И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ”. А народа умира да се смее и да свирка.

          Чешит беше от както го знам, чешит си остана до смъртта си  през 1975 година Като умре баба ви през 1965 година той си доведе нова булка от с. Бели Брод. Когато кака ти се омъжи, той дойде с новата булка у дома да пита какво да купи за подарък за сватбата. Майка ви порече да купи сервиз за подправки за над печката- захар, пипер, сол и т.н., дето струваше десетина петнайсет лева, ама той даже не дойде на сватбата, че му се видяло  много пари  за подарък.

          Здрав беше като бик и кой знае колко години щеше да изкара, ако не го беше блъснал един мотор  и  му счупил тазова кост. Залежа се човекът и след около половин година предаде богу дух. Навършил беше 90 години,  тъй като е роден 1885 година На нито една от дъщерите си не даде  нещо- ни земя, ни чеиз, ни лев. Всичко раздели само със синовете си, макар че и те беха доста аджамии и често се караха с него.

          До като живя у дома ядове не ми е правил. Уважаваше ме и аз го уважавах, Всеки божи ден баба ви  му носеше ядене, а аз му пращах по вас  фишъчета с ментови бонбони, каквито той много обичаше.

          Гроба му е до този на баба ви. Тая жена ще трябва да го търпи и на оня свет.