08. Ревадката

Тоя боклучарник, дето сега го гледате поди Борис Мечката и нагоре, чак до Геловци, едно време беше чиста като сълза бара, пълна с риба и пуженки. Жените си переха чъргите за всеки сбор, къпеха се голи и се миеха поглава.

Чудил съм се от къде иде тая дума “ревадка”. Сигурно от “вада”, ама това “ре” отпред какво означава-незнам. Геловци си правили воденица на р. Огоста и отклонили част от нейните води за нуждите си. Водата падала по наклонен улей и задвижвала воденичния камък, който мели брашното. Чисто брашно /от жито/, на тая воденица почти не е млето. Основно кукуруз и ечемик. Кукуруза за брашно за качамак, а ечемика- за стоката.

Широка беше Ревадката около 5-6 метра и навсякъде почти с една и съща дълбочина- вода да колене. В близост до моста отново се вливаше в река Огоста. Дъното и беше равно и чисто и почти не се въдеха водорасли, та се виждаше всичко. Виждаше се всяка рибка, а риба колкото щеш! Виждаше се и всяка пуженка как е напорила дъното и точно къде се е спряла, та жените си събираха за чорба.

Бабите ви ходеха често да перат на ревадката. Водеха и вас. Понеже тогава горските много си гледаха работата, риболова често беше забранен, и те вардеха да се не лови риба ни със слепи кошове, ни с котлета. Щото жените като избръкат качамака в черното котле, никога не го мият. Полепналият качамак по стените на котлето служи за примамка на рибата и доде изперат, наловят по сума попадурки и кленчета. Като конфискуваха горските неколко котлета, жените се изхитриха и си носеха прането на барата в цинкова кофа. Вземат филия качамак, намажат стените от вътре и пак залагат за риба.

А аз ще ви разкажа, как ние с моите приятели ловехме рибата с ВИЛИЦИ. Не се смейте- това си е самата истина!

На един прът, дълъг около метър и нещо, се заковава една вилица, която предварително е изправена и още малко са заострени върховете и. Запалва се една петромаксова лампа (тези лампи светят много силно). Рибата се устремява към светлината и точно под лампата замира неподвижно. Какво друго ти остава, освен да си избереш най-голямата и да забиеш вилицата точно зад хрилете й. Иначе рискуваш да ти се изплъзне След това я спускаш в кофата, в която си загребал малко вода.

Събирахме се често аз, Бозаджията, Ангел Светеца и ловехме по сума риба.

Покрай ревадката растяха много върби. На неколко места, както впрочем и в Огоста, имаше “белилки”- поставени на бързейче варовикови плочи, стърчащи над водата, на които жените с бухалки си перат чергите. Пролетно време, на Цветница, момите идваха до барата, пускаха си залчета от специално омесените за целта “кукли” и чиито залък е пръв- тая ще е кумата. В нейния дом се прави попара и кусат всичките й дружки за здраве и пожелание всяка да си намери добър жених.. Кършат клони от върбите, чиито листенца току що са се показали, забелват кората и изхвърлят пръчката, а с ликото, на което са останали листенцата си завързват кръста като с коланче, или си го слагат на главата като венче- да ги нищо не боли през годината.

От както воденицата спре да работи и с дига затвориха пътя на водата, дето идеше от Огоста, всичко това дето беше ревадката стана пуст пустиняк. Лехчевчени го превърнаха в боклучарник. Който и кмет да дойдеше след това все го избираха заради обещанието, че ще почисти ревадката. Ама и до ден днешен нищо се не прави по въпроса. Идете да видите- половината село от южната му страна, дето слънцето пече е осеяно с камари боклук, вонящ целогодишно.

На неколко места пък, където нивото на ревадката е било по-ниско след дъжд се образуват локви, в които се въдят жаби и комари. Колко ми е било кеф едно време, че живея близо до ревадката, толкова сега ме е яд.

Дано следващият кмет да направи нещо по въпроса. Според мен единственото решение е да се махне дигата и водата да тръгне отново по коритото на РЕВАДКАТА.