03. Манчовската музика

През моята младост у село имаше 3-4 духови музики. Две български и две цигански. Най-често на кръщенета свиреше Канчо Циганина с цигулката.

Аз участвах в Манчовската музика. Биех барабанчето. Покани ме бай Йордан Манчов още като напуснах училище на 14-15 години, та ходех с музикантите чак до отиването ми в казармата.

Канеха ни да свириме на сватби, на кръщанета и погребения,  на Коледа и Великден, на избори……От парите,  които бай Йордан ми броеше, си закупих грамофон. По това време само Йордан Лалкин имаше такова чудо на техниката и вторият бях аз. Почти всяка вечер се събирахме младежи на средсело на булеварда или в някоя къща на седенкя. Аз си носех грамофона и ставаха едни джамбурета-майка плаче. Научихме се да танцуваме разни модерни танци- валсове, танга, румби. Старците и бабичките ни одумваха наедноси, че тая младеж е тръгнала на зле и е обладана от дявола. Така се сдобих с име на съвременен младеж и момите ми се лепеха като мухи на мед. Най-лична мома беше Мара Яньовска и навита ми беше, ама баща й беше един от най големите богаташи у село, а аз още къща нямах. И с Латинка шивачката за кратко се лъгахме, но взех за жена друго момиче, първо с цел да направя сечено на баща й, който беше не по-малко аджамия от мене и ала. Не веднъж се е заяждал и налитал на бой.

Но поред на нещата.

Помня една случка, когато ни поканиха да свирим на сватба в с. Лесура. Най-напред върви кларнетиста- води музиката. Останалите сме зад него, а аз и тупанджията- най отзад. Подире ни върви сватбеното шествие, булката, младоженяка, кръстниците, сватовете. Но лесурадските улици не са така прави и широки като лехчевските. Вървиш малко и срещу тебе- кюше на дувар- налево ли да тръгнеш, надесно ли?

И така наш Калин Орела с кърнето, вместо налево по улицата, завива на десно и си свири та дим се дига. Останалата част от музиката си върви на където трябва. Калин хич и не сака да знае, че след него никой нема. Какъв смех падна тогава, представа си нямаш!

А през март 1938 година се проведоха избори за народно събрание. Кандидатите за депутати за нашия район започнаха да идват месец преди това, да държат речи. Привържениците на гостуващия депутат откупуваха една музика да свири на центъра и да събира народ. Противниците му откупуваха друга музика, та като почне речта, да засвирят и нищо да не се чува. Абе, картинка ти казвам!

Та този ден беше дошъл кандидат депутат от демократическата партия. Демократите тогава беха коалиция с БКП-то. Кой точно е дал парите да откупи Манчовската музика за да пречи на този депутат, така и не разбрах. Знам само, че този случай беше една от причините аз да се оженя.

На уречения ден и час пред кръчмата на Бързаците имаше разпрегнат файтон. Този файтон беше на Вачо Ганин, един от основателите на земеделската дружба в Лехчево. Активен участник в Септемврийското въстание 23-та година, емигрирал след това у Сърбия. На ръст дребен и набит, но по характер по-битанка и от мен. Известен беше не само у наше село, но и в целия район. Имаше файтон с бели коне, единствените бели коне и често го виждахме да язди бял кон на път за градината си у Ливагето. На бял кон е бил и през въстанието, когато е носел знамето и е хвърлил бомбата пред общината, та въстаниците са я превзели без нито един изстрел.

Та Вачо Ганин бил организатор на митинга. Хората се събират на тумби на тумби покрай кръчмата и на булеварда, двете музики дънат маршове и хора та пушек се вдига.

По едно време кандидат депутатът / убий ме, не мога да си спомня името му /се качи на файтона и се чу едно настойчиво “шъъъът”! Дадоха му думата. Чух го само да казва ”Драги селяни, дошъл съм да ви кажа,  че ако бъда избран за депутат, с всички сили ще се боря да се подобри хала на селячеството, защото знам, че ако днес кокошката не крекне, довечера ламбата ви нема да светне”. Те това се чу от речта на високопоставения гост. Подаде ни се знак и нашата музика бясно засвири. Там, там, там, тарарам, тарарам, там, там! Дънех барабанчето, та без малко да го спардалисам.

Тук нервите на Вачо Ганин не издържаха. Дотърча при нас и се развика:”Спрете бе, гадове такива, спрете човекът да си каже приказката!”Да,  ама не. Още по силно засвирихме, а аз се изтъпаних пред него с барабана и блъскам ли блъскам с палките. Мале,е, като се разлюти оня ми ти човек!  Хвърли се да ме бие. Ама и аз ербап, нали съм Ала. Хванахме се гуша за гуша и се отъркаляхме у снега. Едвам ни разтърваха. Той псува на майка и се заканва, аз псувам на дъщери и се заканвам.

Не мина много време след този случай и аз започнах да ухажвам една от дъщерите му. Викам си- ще му отмъстя на този побеснел старец. Две от дъщерите му беха още млади и неженени. По малката беше по свита и по- инат,  затова си набележих по-голямата- Петра. Не беше навършила още 19 години. Започнах да я каня на вечеринките, да танцуваме под звуците на грамофона. Заедно с други младежи участвахме в строителството на новия мост, а некой път, когато и разрешаваха, ходехме голема компания в Рибинето на излет, като минавахме барата с лагето и гледах все да съм покрай нея.

Това лято с помощта на приятели си иззидах къщата, покрив и турих, но още немах възможност да купя прозорци и врати. Беше още топло и си бех пренесъл кревата в новата къща. Една вечер попритиснах момата на тесно и къде с милувки, къде с целувки,  заопипвах и забранените местенца. Ама момата дявол- не дава. Вика ми ”Ще се съглася само ако ме вземеш! Иначе бако / така викаше на баща си / ако разбере ще ме заколи като пиле и окото му няма да мигне.”

“Ми хайде, викам, да те водя дом. Още немам дограма, но до зимата ще набавим”. Мама беше закачила на местото на прозореца у долната соба една кълчишна черга да ме не пече слънцето. Та майка ви де, взе че се съгласи. Ама не тръгна веднага с мен хитрушата, сигурно се страхуваше да не я отпратя на сутринта, затова отидохме първо у тех- да си вземела някакви дрехи. Аз стоя до вратницата и чувам, че вика:” Мале е е, айде сбогом, я отваам!”

“Къде си тръгнала, ма,  чърве и зеленици да те изядът!  Къде отвааш, ма? За таа ли Ала шъ съ жениш?  Нема ли по- съсвета момчета у това село? ”       Месец подир това направихме сватбата. От подаръците си събрахме покъщнина. Лелка ви Митанка ни подари бел котел, а кръстниците ей оня тиган с дългата дръжка и лъжици и вилици алуминови. Аз купих жълт жоржет за сватбената рокля на майка ви, виж ни на снимката какви сме хубавци. Роклята я уши Петра Дудова, най модерната шивачка по онова време. И биберно палто и купих, с кожена яка от лисица. Те това сакенце, дето го носиш сега, майка ти го преправи от палтото си.

Още след месец ме взеха войник, но преди това се бех погрижил другото лето да ми се роди детенце.

Та разбрахте ли сега каква роля е изиграла Манчовската музика, за да ви има вас на тоя свят.

От начало дедо ви Вачо не искаше и да чуе за нас. Дори на сватбата ни не дойде и баба ви не пущи да дойде. Не дадоха никакъв мираз за дъщеря си- нито декар земя, ни постилки, ни завивки. Доста време след това, има нема десетина години,  взе да разправя, че съм добър човек, че добре си гледам семейството. Неколко години той работи в София като лична охрана на Антон Югов в резиденцията в Бояна, а баба ви замина при него и работеше във фабрика ”България”, собственост на един италианец. След национализацията се прибраха на село и тъй като не можеха да се погаждат със синовете на дедо Ви от парвия му брак, заживяха в моя дом.

Помните ли го,  как сладко, сладко се облизваше след всяко ядене и току се бършеше с кърпата, която неизменно стоеше на коляното му. Беше пазач на воденицата, на първи стопански двор, и всеки ден ви пращах да му занесете заедно с яденето и фишъчета с ненегини бонбонки. До деня в който майка ви го изгони най-позорно от дом, като му изхвърли дрехите на улицата.

Беше го помолила месец преди това да помогне на кака ти с връзките, които има в София и като активен борец, та да запише медицина, каквато и беше мечтата. Той отказал под предлог, че вече са други на власт, че не ги познавал и т.н. Но беше лично завел бая ви Гьошко, сина на укя ви Сандо и него го приеха медицина, въпреки, че дипломата му за средно образование беше къде, къде по- ниска от на кака ти. Те тогава майка ви се силно ядоса и го изгони от нашия дом. Той се върна при сина си Сандо и живя там чак до смъртта си през 1975 година. Надживя баба ви Вата с цели 10 години.

Та Манчовската музика беше причината да залюбя майка ви, да се оженя за нея, и вие да се родите. Тая музика свири и на сватбата ни, па за погребението ми дали ша ги викате – ваша работа.