През моята младост у село имаше 3-4 духови музики. Две български и две цигански. Най-често на кръщенета свиреше Канчо Циганина с цигулката. Аз участвах в Манчовската музика. Биех барабанчето. Покани ме бай Йордан Манчов още като напуснах училище на 14-15 години, та ходех с музикантите чак до отиването ми в Прочетете повече
Уж вече бeхме ергенаше, задиряхме момите, ама още не ни беше дошъл акъла. Скитахме по нощите и правехме пакости на хората. Мама често казваше: “Не ме е яд, че си направил пакост, яд ме е, че не спираш да правиш!.” С братовчед ми и мой пръв приятел Лако, по Прочетете повече
Баща ми, Лазар Митков Лашков беше най-малкият син от голямото семейство на фамилия Лашковци. Освен, че беше изтърсакът, той и на ръст не надвишаваше дръжальето на мотиката, с която копаше мама. Дедо ми Митко бил един от първите учители в селото, още някъде през шейсетте години на 19 век, а Прочетете повече
Независимо коя музика свиреше, циганска или българска, смъртниците в наше село се изпращат с погребалния марш “Вии жертва паднахте”. Нямаше значение дали починалият е мъж или жена, дали е партиец или не, скоро след Девети се засвири еднствено този марш, та до днес. Миналата година почина един много мой Прочетете повече